Mac Congail

 

 

Since the first half of the 20th century a series of Celtic ceramic ‘cult objects’ have been discovered at a number of sites across Bulgaria. These consist of zoomorphic representations of animal heads – snakes, horses, rams etc.(1) Recent excavations, particularly in southwestern Bulgaria, have enabled us to definitively date these objects and the associated ‘Zepina type’ pottery to the 3rd – 1st c. BC.(2) These artifacts, decorated with familiar La Têne motifs – herring-bone, concentric circles, s-scrolls etc., appear most often at cult complexes such as Babyak in the Rhodope mountains where other Celtic material (‘Eye beads’, glass bracelets, daggers, fibulae etc.) have been found, and where the ritual of ‘Killing the Objects’ is to be observed.(3)

 

 

Fig. 1 – Celtic zoomorphic Ram figurine/attachment from Boznik, Pernik region (History Museum of Pernik)

 

 

  Information from these latest excavations have also enabled us to clarify the real nature of these artifacts. It has transpired that they are not in fact ‘cult objects’ but zoomorphic attachments from the lids of small portable fire-pots. (Fig. 2/3), which were used to carry fire to the cult complex. The significance of this practice is still unclear, but they appear to have been found mostly in areas of the sanctuaries where artifacts associated with women (household objects, jewelry, torcs etc.) predominate. (4)

 

 

 

Fig. 2 – Zoomorphic lid of a ‘cult’ fire-pot. (Babyak, Blagoevgrad region)

 

 

 

  From a geographical perspective most of these artifacts come from the upper Maritza and Struma river valleys, and the Sofia plain, i.e. the zoomorphic fire-pots and associated ‘Zepina’ pottery are concentrated in sites in western and southern Bulgaria: Batak (Map A #1) (5), Belovo (Map A #2) (6), Sv. Ilia and Ostretz Peak (both near Velingrad – Map A # 3,4) (7), Streltcha (Map A # 5) (8), Zepina fortress (Dorkovo – Map A #6) (9), and Patelenitza (Map A # 7) (10) in the Pazardjik region; Babyak (Map A #8) (11), Belitsa (Map A # 9) (12), and Kochan (Map A # 10) (13) in the Blagoevgrad region; Kyustendil (Map A # 11) (14); Boznik (Pernik region – Map A # 12) (15); Poduaine (Sofia – Map A # 13) (16) and Muchovo (Map A # 14) (17) and Yana (Map A # 15) (18) in the Sofia region. This area coincides with the dispersion of Celtic coins of the Strymon/Trident type (See Numismatics (6) – Strymon/Trident) which indicates that they were produced by the same tribes.

 

 Other finds of these zoomorphic lids and the ‘Zepina type’ pottery from other areas of Bulgaria – Kazanlak/Seuthopolis (Map A # 16) (19), Targovischte (Map A # 17) (20), Plovdiv (Map A # 18) (21), Rousse (Map A # 19) (22), Skalsko (Gabrovo region – Map A # 20) (23), and Sliven (Map A #21) (24) – while fewer in number, confirm that they were not confined to the Celtic tribes of western Bulgaria but were in use in other parts of the region.

 

 

                      Celtic ‘cult’ fire-pot from Babyak, Rhodope mountains

 

 

 

 

               Map A – Distribution of Celtic Zoomorphic Fire-Pots in Bulgaria

 

 

 

 

 

 

 

Sources Cited

 

  1. Gerasimov 1960: 188–189 = Gerasimov T. 1960. Keltski kultovi figuri ot Bulgariia. Izvestiia na Arkheologicheskiia institut (IAI) 23. Sofia: BAN, pp. 165–204.; Mikov 1932 = Mikov, Vasil 1932–1933. Keltski nakhodki u nas. Bulgarska istoricheska biblioteka V: 1. Sofia; The revisionist interpretation of these objects and the associated ‘Zepina’ pottery as ‘Bronze Age Thracian Cult Ceramic’ during the communist period (Domaradski, 1984) has been completely discredited in recent years by scientific evidence which clearly shows that these were produced in the late Iron Age, i.e. 3rd – 1st c. BC.
  2. Tonkova, Gotcheva 2008 = Тонкова, Гоцев 2008: Тонкова, М. и Гоцев A.. Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. София.(2008)
  3. See ‘Evil Eye’ and ‘Killing the Objects’ articles.
  4. Tonkova, Gotcheva op cit.
  5. Domaradski 1984:147 – 148 (= Домарадски М., Келтите на Бaлканския полуостров. София. 1984)
  6. Tonkova, Gotcheva op cit.
  7. Katincharova 2005 (= Катинчарова Д. Аpхеологически проучвания на обект “Свети Илия” край Велинград през 2004. In: Археологически Институт с Музей – БАН. Археологически Открития и Разкопки през 2004 г. XLIV Национална Археологически Конференция София 2005. P. 124; Tonkova, Gotscheva op cit.
  8. Domaradski op cit
  9. Loc cit

10. Sirakov N. 2009 (= Сираков Н. Келтска култова фигура от Сливенско. (2009) – http://www.slivennews.com/index.php?option=com_content&view=article&id=123:keltska-kultova-figura-ot-slivensko&catid=10:istoria&Itemid=18 – Note – Due to the fact that this link was  mysteriously ‘removed’ in December 2011 after reference to it here, this article by Mr. Sirakov of the Sliven regional museum is published in full below.

11. Tonkova, Gotscheva op cit

12. Loc cit

13. Domaradski op cit

14. Loc cit

15. R a d o n o v  Z., 1965, Kultovi pametnici v Okryzhnija muzej v Pernik.

Arheologia,VII, № 4, 47 – 53

16. Domaradski op cit

17. Loc cit

18. Loc cit

19. Tonkova, Gotscheva op cit; Domaradski op cit.

20. Domaradski op cit

21. Sirakov op cit

22. Tonkova, Gotscheva op cit

23. Kisyov 1990, 65-69: Christov 1999

24. Sirakov op cit

 

 

 

 

 

 

Full Text of the 2009 article written by N. Sirakov of the Sliven Regional Museum (subsequently removed from the internet following reference to it on this site):

 

 

Петък, 20 Март 2009 18:10  

 

Келтска култова фигура от Сливенско

 

Новини История

 

  

Келтска култова фигура През ІІІ в.пр.Хр. от северозападния ъгъл на Балканският полуостров започва придвижване на келтски етнически елемент. Келтите са населявали територията на днешна Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия. През 1 век пр.Хр. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. Културата на келтите достига разцвет през 5 век пр.Хр. След покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина “латенска култура” се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешна Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Югославия, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската култура, особено след създаването на Келтското царство на територията на Балканският полуостров през 3 век пр.Хр. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежа на укрепени градове. Келтските племенни общности религиозно се ръководят от Друиди – жреци, прорицатели, знахари и магьосници. На Балканския полуостров келтите нахлули на големи групи през 3 век пр.Хр. „Голямото” келтско нашествие в Тракия започва през 80- те години на ІІІ в.пр.Хр. Те опустошават Пеония и Дардания, като предизвикват сериозни последици за Балканите. Келтски отряди се движат и през Тракия. Установяват се в югоизточните райони на Балканите и по- специално в хинтерланда на Бизантион, като създават свое царство със столица Тиле. Това държавно образования е нетрайно, като просъществува малко повече от половин век.

Във фонда на РИМ – Сливен , през 2009 г. постъпи един интересен паметник от глина, с неизвестно местонахождение, представляващ глава на овен с шия. Тялото на фигурата липсва, защото е отчупено. Изработката е примитивна. Главата на овена е силно стилизирана, като е удължена и заострена.Очите са предадени посредством кръгчета врязани с пергел. Устата е изразена чрез една хоризонтална черта. По повърхността от двете страни на шията са врязани ромбовидни и няколко реда врязани знаци, наподобяващи буквата Λ. Отзад на шията също е врязан орнамент от няколко реда кръгчета и редица от свързани помежду си > орнамента. Несъмнено майстора с тези орнаменти е искал да означи дългите влакна на руното на овена. Врязаната украса е нанесена с помощта на остро оръдие по повърхността на още влажната глина на фигурата. По фигурата има нанесена и пластична украса. Едно пластично ребро преминава през средата на шията и стига до муцуната на овнешката глава. Обла пластична лента от двете страни на главата пластично пресъздава завитите зад ушите рога. Аналогични на нашата фигура срещаме в София; с.Пателеница, Пазарджишко; Кюстендил; Пловдив

Такива паметници има открити в една ограничена област, вън от която досега не е намерен нито един подобен паметник. Преобладаващо количество глинени и каменни фигури произхождат предимно от земите по горното течение на р.Марица, но също така такива паметници се откриват и на територията на двата бряга на р. Струма, както и в Софийското поле. Отсъствието на такива паметници от земите на други тракийски племена, дава основание да не допуснем тяхната принадлежност към културата на траките. Съпоставянето на тези експонати с подобни на тях, за които се знае, че произхождат от земи населени с келти, позволяват да ги определим като келтски култови фигури.

Овенът при келтите е бил символ на някое божество, което е било много почитано от тях. Келтите, според Цезар са били най – суеверният народ, като са поставяли тези фигури при огнището, където протичала по-голямата част от живота на семейството, с цел да се предпазват от беди всички членове на фамилията или да ги дарят с благополучие. Келтите са представяли своите божества, чрез зооморфни образи. В индоевропейската митология овцата е зооморфен класификатор на средната зона на космоса и е инвестурата на „царския бог” Хермес. Овена заема позицията на медиатор т.е. овенът играе в различни преходни обреди, като става класификатор на прехода от едно състояние в друго. Овенът свободно прекосява границите между световете както в хоризонтална, така и във вертикална посока.Ето защо, не е учудваща комбинацията между овен и змия, които откриваме в един релеф на келтския Гундеструпски котел (Дания) – способността на двете коренно различни животни е да проникват от един свят в друг. Овенът е символ на обновлението в природата, така и при хората. Акта на жертвоприношение на овен е висша сакрална проява, тъй като чрез него се осигурява единството между богове и хората. Златното руно е божествена инсигния, удостоверяваща законността на владетеля.

Краткотрайността на келтското държавно образование, унищожено през 213 г.пр.Хр. от траките, не елиминира автоматично келтския етически елемент. Келтите остават мирно да съжителстват със траките, като са се намирали под силното влияние на местната материална култура. Единствено намирането на каменни и глинени фигури, както и някои спорни латенски материали по горното и средно течение на р.Марица и нейните притоци са указание за вероятно келтско заселване.

Николай Танев Сираков – РИМ Сливен